УРОЦИ ОТ ЖИВОТА

Лични данни – информация, свързана с даден човек (например имена, адрес, телефонен номер, но също така снимки и др.). Те се използват често в ежедневния живот, например при регистрация в библиотека, абониране за фитнес център, откриване на банкова сметка и т.н.

Чувствителни данни – специална категория лични данни, включваща информация за расов или етнически произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюзи, както и данни, свързани със здравословното състояние и половия живот. Обработката на чувствителни данни е предмет на по-строги правила. Те могат да бъдат събирани на „opt-in“ принцип (трябва да дадете изрично съгласие за обработването на тези данни) и с тях трябва да се работи внимателно.

Данни за трафик – описват съобщителни дейности в обществените мрежи (например мобилни мрежи, интернет). Данните за трафика често се отнасят до маршрута, продължителността, времето или обема на комуникацията. Съхраняването и използването на подобни данни е позволено само с цел изготвяне на сметки. При определени обстоятелства и в съответствие със законодателствата във всяка страна-членка на ЕС националните правоохранителни органи (обикновено полицията) могат да използват данните за трафика за разкриване на тежки престъпления..

Съответно физическо лице – лице, до което се отнасят личните данни. Всички ние сме такива лица.

Администратор на данни – лице или организация, което определя как се обработват данните (например използване, съхраняване или изтриване) и за какви цели, както в публичния, така и в частния сектор (например спортен клуб, администриращ данните за своите членове).

Обработващ лични данни – лице, което обработва (например използва, съхранява или изтрива) лични данни от името на администратора.

„Бисквитки“ (Cookies) – скрита информация, която се обменя между потребител на интернет и уеб сървър и се съхранява в компютъра на потребителя. Те често се използват за наблюдение на дейността на потребителите в интернет. Уеб браузърите обикновено позволяват да се забрани използването на „бисквитки“ (Cookies) или да се изтрият.

Кражба на самоличност – отнася се до всички видове престъпления, при които някой незаконно придобива и използва личните данни на друго лице по начин, който включва измама или заблуда, обикновено с цел извличане на икономическа изгода. В повечето случаи кражбата на самоличност се извършва по метода на „фишинга“ (phishing) (метод за извършване на измама с кредитни карти, кражба на самоличност и/ или обикновена кражба. „Фишинг“ (phishing) атаките използват електронни писма с фалшив подател и подправени уебсайтове, създадени с цел да подведат потребителите да разкрият лични финансови данни, като например номера на кредитни карти или потребителски имена и пароли за онлайн банкиране)

Кибер тормоз – агресивно тормозещо поведение, което е умишлено, повтаря се във времето и включва неуравновесено използване на интернет, мобилен телефон или друг вид цифрови технологии. Сред формите на тормоз са: изпращане на текстови съобщения, електронни писма или съобщения в реално време с мръсно съдържание; публикуване на неприлични снимки или съобщения за други лица в блогове, профили или уебсайтове; разпространяване на слухове или лъжи за някой друг под чуждо име (открадната самоличност); телефонен тормоз; обидни устни съобщения.

Кибер преследване – заплашително поведение от страна на лице, което постоянно се свързва с жертвата с помощта на електронни средства (електронна поща, програма за съобщения в реално време и др.).

Радиочестотна идентификация (RFID) - технология, която позволява автоматична идентификация и улавяне на данни от разстояние чрез използване на радиочестоти. Тя позволява прикрепването с помощта на микрочип на уникален идентификатор и носител на информация, към всякакъв обект, животно или дори човек и прочитането на тази информация чрез безжично устройство. RFID може да застраши неприкосновеността на личния живот - технологията за радиочестотна идентификация може да се използва за събиране на информация, пряко или косвено свързана с дадено лице и поради това считана за лична информация. Радиочестотните идентификатори могат да съхраняват лични данни, като тези в паспортите или медицинските картони. Технологията може да се използва за издирване или проследяване на движението на хора или за изготвяне на профили на човешко поведение.

Спам – може да се дефинира като нежелани електронни съобщения, които се разпространяват в големи количества. Терминът „нежелателен“ е много субективен. Типичен пример са електронни или текстови съобщения със съдържание, свързано с порнография, фармацевтични продукти, съмнителни финансови трансакции и др. В повечето случаи спамът се разпространява с цел подвеждане на хората да похарчат пари за нещо или да разкрият лична информация.

Използвана информация от www.ec.europa.eu.

Споделете вашето мнение